Iva_Davidova1

Ива Давидова: „За себе си искам само любов“

Интервю за в-к „Над 55“, автор: Иво Ангелов

 

– Иве, вие сте от малцината във фолклора, които пеят с такава лекота весели и закачливи песни, че на човек не му остава нищо друго, освен да се влюби в тях. Но извън това, неотдавна вие преживяхте тежка загуба, от която няма как да се съвземете, а просто времето ще е това, което би претъпило болката, нали…?

– Така е. Моето вътрешно усещане за света винаги е било да изливам положителна енергия и да се опитвам да зареждам хората около себе си с нея. По природа и по убеждение се считам за добър човек, който трябва да прави добро и винаги да търси първо него у хората. Може би това съм наследила от баща ми, светла му памет, който си отиде от този свят внезапно в съня си. Той беше най-добрия ми приятел и сродната ми душа. Всички го обичаха, защото беше усмихнат, работлив и благороден човек. Винаги гледаше да помага и да е в услуга на хората. Много е тежко като вече го няма. Болката от загубата му ми съсипа здравето, но я превърнах в реактор на творчество, за да се спася. Изпях песен в негова памет, като текстът е писан за него, в знак на признателност и вечна обич. Песента е една от любимите му, казва се „Свети Георги” по текст на Боби Мирчев, аранжимент на Калоян Бакалов. Режисьор на видеото е Ненчо Касъмов. Благодаря на моите продуценти Виктор и Ненчо Касъмови, че ми подадоха ръка в най-тежкия момент от живота ми, както и на доктор Венета и Валентин Павлови.

 

– Всъщност, защо точно народно, а не оперно пеене, да речем?

– Това съм си аз. Закърмена съм с фолклор. В семейството ми винаги са се слушали народни песни, а майка ми и баща ми често са си ги припявали. Чувствам се истинска българка като ги изпълнявам и истински достоен човек, който стои достойно в обществото, запазвайки родовата и националната памет. Фолклорните изпълнители се ползват с уважение, където и да отидат. Това е бил моят стимул и се радвам, че за всичките петнадесет години, в които съм народна певица, успях да затвърдя името си на българския музикален пазар и сред публиката на всяко кътче в страната.

 

– Редовно пеете за любов. Мислите ли обаче, че за любовта може да има граници? Във възрастта, примерно?

– За любовта няма граници! Тя е към всичко и навсякъде, е, ако човек е устроен да разсъждава така, разбира се. Можеш да обичаш природата, хората, музиката, всичко… И в този ред на мисли смятам, че няма граници за любовта, още по-малко възрастови. Когато и където човек намери любовта, да си я изживее на колкото и да е, било то на 5 или 55 години (усмихва се).

 

– Постоянно ли забавлявате семейството си, близките и приятелите си, пеейки или напротив – имате си своите лични и неприкосновенни часове за отдих и релкакс?

– Вкъщи почти никога не съм забавлявала семейството си със свои песни и изобщо с песни. Пея преди концерт или запис, когато се разпявам. Дисциплинирана съм, когато става въпрос за работа, а моята работа е песента. Истинският ми отдих е мълчанието и тишината. От дете съм по сцените на цяла България, което е свързано с много музика, публика и много хора около мен. Това ме зарежда безкрайно, но когато се прибера вкъщи и особено след дълъг път от концерт, предпочитам тишината и усамотяването за кратко време. Така събирам сили.

 

– И? Каква музика обичате да слушате, когато сте сама?

– Обожавам индийска музика за релакс. Страшно ме отпуска. Любимият ми изпълнител е един невероятно талантлив пакистански изпълнител – Атиф Аслам. Следя кариерата му и всяка нова песен, която пуска. В колата си слушам него, също френската певица с индийски корени Индила и  супер популярната Адел.

 

– Природозащитници твърдят, че всяка птица е алчна само и единствено за любов. Вие проявявала ли сте някога алчност заради най-истинското и вездесъщо чувство – любовта?

– Никога не съм проявявала алчност за любов. Когато съм усетила, че човек е добронамерен към мен, че иска да ми дари любов или че ме обича, винаги съм давала два пъти повече от себе си. Така съм устроена. Обичам да се раздавам за хората, когато са добри към мен. Тогава изпитвам радост от живота (усмихва се).

 

– Кое е нещото, което бихте нарекла свой грях?

– Грехът ми на тази Земя е, че имам невероятно чувство за справедливост и чест. Когато усетя нечист и мръсен в духовния смисъл човек, направо побеснявам. Нямам представа защо е тази съпротива в мен към тези хора. Грях е според Божиите заповеди да изпитвам такова чувство, но не мога да се примиря с мръсотията и подлостта в човешката душа.

 

– И аз съм същия в това отношение! Иначе, все пак, коя е обидата, която не успяхте да преглътнете и простите?

– Господ, ако иска да прости на един жесток предател в живота ми. В друг живот може и аз да му простя!

 

– Има ли нещо, което може да ви изненада, но удивително?

– Разбира се, че има! (Усмихва се.) Най-вече ме изненадва необятността на човешките способности и талант. Толкова много красота могат да сътворят човешките ръце. За природата това е ясно колко красота твори, но когато нещо такова е направено от човек, това ме кара да се чувствам наистина удивена.

 

– Че сте чаровна и талантлива перничанка – факт неуспорим! – все пак сте зодия Стрелец. Но когато се погледнете в огледалото, какво виждате?

– Виждам воля. Желание за движение, за търсене на нови хоризонти. Желание за усъвършенстване и духовно, и всякак. И две зелени очи, които са събрали много радост и мъка от живота…

 

– Свободата е щастие. Търпението и временната самота – лекарство. Дали?

–  Всеки човек е свободен по свой-собствен начин. За един свободата е пътешестването, за друг четенето на книга, за затворниците – животът извън килиите. Всеки разбира свободата, самотата и търпението различно. А лекарството за душата за всичко според мен е да бъдеш добър човек. Това би трябвало да е естественото ни състояние на тази Земя! Но тъй като ежедневно се сблъскваме с всякакви нечисти хора и дела, това поражда у нас съпротива и объркване на правилната посока. Като магистър психолог бих казала, че търпението би трябвало да е единственото спасение в такъв момент. Отчуждението ще е просто бягство, но не и лекарство!

 

– Много сте права! А случайно да страдате от някакви предразсъдъци?

– Нямам абсолютно никакви предразсъдъци. Всеки да живее и разбира живота според своето усещане. Само да не пречи на другите.

 

– За кого ви е най-трудно да изберете изненада?

– Като емоционален и творчески настроен човек, никога не ми е било трудно да изненадам някого. Според повода и според същността на човека винаги съм изненадвала от сърце. Имам усет към хората и това ми помага да избера правилния подход към всеки.

 

– А вие самата какво си купувате най-често?

– Напоследък инвестирам изцяло в кариерата си и не купувам нищо за себе си. Най-голямата ми радост е, когато съм инвестирала успешно в проект, който после се харесва на хората. Парите в моя живот са със стойност само за кариерата и съществуването в битов смисъл. С пари можеш да си купиш всичко, но не можеш да си купиш душа!

 

– Цицерон е казал: „Нито едно качество не искам да притежавам повече от умението да бъда благодарен. Благодарността не само че е велика добродетел, но е и майка на всикчи други добродетели.” Вие към кого сте изключително признателна и за какво?

– Един професор в лекциите ни по психология, често повтаряше, че всеки човек се ражда добър, но обстоятелствата го променят. Спомням си също и думите му, че ако си човеколюбец, значи си голям човек. Баща ми беше голям човек и съм му признателна за цялата мъдрост, която ми предаде. Признателна съм и към майка ми, разбира се, която ми е дала безкрайна майчина обич и ме е научила на воля. Признателна съм и към всички, с които заедно за петнадесет години изградихме името Ива Давидова. Това са безброй хора, които са ми помагали, учили и изграждали като човек, характер за тази сфера и творец!

 

– Смятате ли сама себе си за една примерна, достойна и наистина успяла млада жена, Иве?

– Нека това да го кажат другите. Според моето виждане дотук съм живяла достойно. С чиста съвест съм към всички и знам, че където съм могла – съм дала. Ако е оценено – добре, ако ли не – здраве да е!

 

– Бихте ли могла да погледнете света от високо?

– Само Господ може да гледа света от високо. Аз съм човек като всички останали и ми се иска все така да си знам мястото. Ако посмея да си представя света през Божиите очи, сигурно е пълно с много красота, радост и разочарование. В света всичко е по две, нощ и ден, сън и будно състояние, черно и бяло, добро и зло. Поне оттук е така, отвисоко сигурно е същото.

 

  • Миналата година се завърна с две награди от престижния фестивал „Пирин Фолк“ Сандански. Тази година също ще участваш в юбилейното XXV-то издание. С какво се надяваш да се завърнеш тази година от Сандански?
  • Миналата година се върнах с много любов и почит от публиката. Наградите бяха само притурка към цялото това удовлетворение и съм благодарна за тях. Чувствам се високо оценена, като хората ме обичат. Сцената на „Пирин Фолк“ Сандански носи уникално усещане на всеки изпълнител. Не отивам да се съревновавам, а да се заредя. Надявам се тази година да се върна още по-заредена. А колкото за наградите – Божа работа.

 

– Как си се представяте след двайсет години, да речем?

– Обичана! Само това.

 

– Благодаря ви за откровенията и хубавите думи, Иве! Прекрасна сте! Пожелайте, моля ви, нещо на нашите читатели!

– Пожелавам здраве! Да бъдат успешни всеки във своето поприще и одухотворени. Пожелавам успех на всеки в неговата си битка! И с повече добротворчество смело напред!

 

Иво АНГЕЛОВ